В бащините ми дворове
гладни дни хоро играят,
песните си тъжни припяват.
Кладенец с извор затлачен
злъчно към мен поглежда –
лика небесен не хваща,
ни облак, бяла надежда,
в окото му мътно не трепва.
Рядък гост беше тука тъгата,
сега е вече стопанка
и си говори само с листата
на остарялата ни лозница.
 

Тъгата е споделена красиво!

неизменен спътник в живота.