Когато хвана четката
светът лицето си променя.
Потапям я в палитрата на светлината
на моята душа.
Когато хвана четката
разцъфват небесата
и извори избликват от земята.
И в този миг блажен на вдъхновението
от мен си тръгват думите
на цветовете ярки да направят място.
И тръгват моите съновидения,
неукротими блянове,
по бялото платно след мисълта ми,
и тръгват образи необясними
след скока ѝ в отвъд видимото.
Когато хвана четката
света до толкова смалявам с нея,
че го побирам на върха ѝ остър.

Красиво! И светлината бяла, отразила всички нежни краски през призмата на чувствата възвишени с пелената си ефирна я пази и обвива.

Часове пред платното сънища, блянове, мечти, спомени...
Прекрасно е времето!

вдъхновението ни съпътства!