Аз живея в планината,
в планината с планината.
Аз живея с висината,
с висината на простора
до една гора зелена,
до една вода студена
и мечта на бор висок
да изкачи планината.
Тук живея
сред шишаркова забрава,
край един поток бъбрив
дето песента му пея,
а пък той ми обещава
да съм винаги щастлив.
Тука думите, като росата,
падат сутрин тихо-тихо
от небето яснолико,
от небето мълчаливо –
семенцата на душата,
от която никнат светли мисли.
Тука връх висок ме пази
от набези на стихии
и небето светло синьо
пълни с птиците на мисълта ми.
Аз живея в планината,
в планината с планината,
както тя живее с мене.

Също живея в планината, с планината и тя с мен.

Това е много хубаво!