В едно зелено островче трева
е спряла пролетта,
задъхана по пътя си не лек.
И стъпките на новия живот
прокрадват се като зверче.
Едно почукване
по ледения покрив на небето –
това е нетърпението,
с което идва пролетта.
И аз стоя в зелената усмивка
на подранилата трева
и в ъгълчетата на моите очи играе
отблясъкът на нова светлина.
 

и успокояващо думите ти!
Когато ми се чете нещо успокояващо...отварям публикациите ти - мъдри и сетивни...А когато гледам картините ти--а-ха-таман да хвана четката, за да докажа, че не мога и да рисувам...:)
Макар жарко, хубаво лято ти желая! Много уважавам творчеството ти.

Благодаря! Не всеки ден чувам отзвук и добри думи за публикациите си. Много е приятно да разбера, че нещата ми могат да въздействат по този начин Хубаво и успешно лято пожелавам!