Обичам утринните часове
в които
оранжевите влакове на изгрева
с минутите предслънчеви
поемат пътя си далечен
към неизвестното
по хладните коловози на росата.
Обичам изгревните часове,
в които птиците очи отварят.
Тогава нещо в мен кълни, напира,
тогава ме изпълват гласове
и цветовете на деня
нахлуват в мен неудържимо
и тръгват думите ми
по друмите неизвървени.
Обичам утринните часове,
когато всичко
добива вкус и мирис,
когато денят на хоризонта
своите криле разтваря
и ме понася в нови светове.