Едно хвърчило над ливадата –
крило от синева небесна,
събужда в мен детето.
Едно хвърчило, птица на душата,
не знаеща покой,
се мята в синьото пространство
на небето на живота.
И търси своя път
на птиците в безбройните посоки.
А на опашката му заловена, мисълта ми,
рисува търпеливо
абстрактната картина на мечтата.