Дъждът написа на асфалта
най-тъжните си мокри думи.
И в трепкащите мътни локви
градът удавен плува.
В печал потънаха дърветата,
настръхнаха
и натежаха в мокротата си.
Не радва днеска
монотонно-барабанната му музика
душата закопняла
за слънчевата ласка.
От сенките стаени на дъжда
се сцежда само капеща тъга.