Сега е късна есен –
оскъдно слънце грее
с анемична светлина,
не топли вече то.
Земята е зарината с окапали листа,
земята е зарината със смърт.
А всяко е било една надежда,
един свят малък –
било е капка светлина,
жълтичка малка
в дланта на топлия живот.