ПРИСЪСТВИЕ

Ти си тук, не си си тръгвала –
до мен и в мен,
макар да казват, че те няма.
Нима не виждат, че стоиш
на перилата на терасата
където изгрева посрещахме усмихнати
и залеза изпращахме с целувка?
Не виждат ли в реката лодката
с която нощем се разхождахме,
за да гребем луната от водата.
И казват, че те няма,
защото не усещат топлината ти
в леглото ми,
и как всички вещи в стаята ми
пазят още топлината на ръцете ти.
Небето над мансардата е същото,
със същите звезди,
каквото го рисувахме
с палитрата на щастието си.
И няма как да знаят,
че витаеш
във всичко до което се докосвам,
че изпълваш сънищата ми
със сладки спомени от нощите ни светли.
Ако някой каже, че те няма,
че завинаги си ме напуснала
все едно, че и мен не вижда.