сред хиляди оглозгани любови,

какво остана точно от света,

което е достъпно без пароли?!

Вълкът е сам, защото си е вълк –

без вяра в чудеса и доброта

и правилото, че си тръгва пръв,

е част от белезите на гората.

Нима следата дъжд не заличи?!

Нима и семето му го познава ?!

Той цял живот минава за величие,

в което сам не хвана вяра...

И виж го – зад дърветата се движи,

с походката на мъж разкрепостен –

това е кадър от последната илюзия,

преди от смърт да си опитомен.

Без драми, срещу себе си върви –

красив капан зад ъгъла го чака –

зелени, като малахит очи –

последната любов на Единака.