Странник броди из мрачните пътеки на едно човешко битие
не срещнал душа с която може на воля да общува унил като след дълги размисли над чаша твърдо питие странник закъснял...къде и тази нощ да пренощува   Мрак е плъпнал в мислите,в съзнанието му нахлуват крясъци въображаеми образи с тревога захлупват морните очи самотен призрак останал е без сили сред плаващите пясъци и потъва бавно като кротко си мълчи   Геройски безжизнен е паднал вървейки по несвършващия път стъпките на воин вече са на дните старите отломки останал съзерцавайки илюзията в нощна плът останал да се лута без въздишка сред прекършените клонки   Ето го странникът,каква ли орисия го гони дланите твърди протегнал в ноща непрогледна с пръсти в молитва трохички за сутрешни гълъби рони гласът му без ехо е в стъпка поредна   Мъчен от тежка тревога и болка в сърцето сподавя обречен да помни неправда и правда на грешници нещо захвърля от него,нещо в тъмата забравя не знаем...като черупки от счупени лешници   Отдавна е часовника спрял,напрегнал в духовното острия слух замръзнал на място и е сякаш без времето сляп останал без сили с последните капчици нюх останал в торбичка със сухата коричка хляб   Странник по мрачните улици,потънал в самотни обиколки потънали и те самите в дълбоките улични локви далече от лицата намръщено криещи душевните си болки и техните хищни дълбаещи нокти