spodeleni migove :: ТРИСТИШИЯ 37

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.02.2016 10:00 - ТРИСТИШИЯ 37

Автор: hadjito Категория: Поезия

Прочетен: 327 Коментари: 0 Гласове:

ТРИСТИШИЯ 37
…
Какво ще отнесем в безкрая,
където чезнат нашите следи,
където бъдеще и спомен няма?

…
В апокалипсиса на чувствата
дъждът не спира да вали –
душите чак до кости ще измокри.

…
Песъчинките на времето ще издълбаят
дълбоки рани
в издигнатия сфинкс от любовта.

…
Привели гърбове, с подвити колене
мостовете немеят
пред чудото на нашата любов.

…
Вървя по билото на планината.
Тук сенки няма.
Тук няма място за двуличност.