В ДУШАТА МИ

В душата ми незабелязано се вмъкна.
Откъсна от върха й ябълката златна,
изяде я и си отиде.
И мравките сега,
на радостните мигове на дните ми,
се щурат гладни, безутешни.
След есенното слънце,
не чакам топлина от зимното –
полъхва хлад от сенките
на моите излъгани надежди.

Ако плодното ти дръвче е истинско, ще роди отново. Кому ще дадеш новата златна ябълка и дали изобщо ще го направиш зависи от теб. А ако изобщо не щеш да я даваш, не е лошо да сложиш някой от братята си да я пази от "ламята". Поздрави! Великолепно е!

А дали отново някой пак ще я поиска?

Вероятно, ако сам поискаш да я дариш, ако я заредиш с желанието на Дара... Игра на думи... :) Тази първата си я е откраднала. Защо мислиш, че някой не би я свил пак? Оставам с впечатление, че по-скоро на теб ти липсва желание да я дадеш..., щом така питаш... Е, ако е много златна и прекалено ценна..., ще вземе да се задави някой... Ама знаеш ли? Има всякакви хора. И за всяка ябълка- пътник. :)