ФРАГМЕНТИ 24

***
Плодовете на мисълта узряват бавно
под животворното слънце
на търпението и мълчанието.

***
Глухи делници ме носят
на времето през гласовете буйни
и те с покой снишават бурите
в сърцето и душата ми.

***
С листо самотно на върха
тополата изпраща есента –
сигнално флагче
за белия керван на зимата.

***
В безсънието на поредното ми бдение
минава и събужда с полъх лек
измисления образ на мечтата
от въздуха по-лек и по-жадуван.

***
От прага на самата вечност
дали ще видим точката на нашето начало.

***
В усмивката на здрача
безкрайно близка и така далечна
се крие семката на светлината –
от нея скоро ще поникне новото поредно утро.

***
В най-пълноводната река на времето
ту буйно-мътна
или спокойно-бистра
си плува рибата голяма на живота ми.

Каква е логиката или мъдростта - чела съм някъде, че най-тъмната част от нощта и точно преди зазоряване, заздрачаването е онази част от денонощието, предхождаща нощта...!!!
"В усмивката на здрача
безкрайно близка и така далечна
се крие семката на светлината –
от нея скоро ще поникне новото поредно утро."