Постинг
11.01.2012 10:05 -
ЗАБРАВЕН В ЗИМАТА
ЗАБРАВЕН В ЗИМАТА
Забравени в проблемите,
проблемите забравили,
потънали в невнятно съзерцание,
днес гледаме снега как бавно пада,
как ръси сънната забрава над света,
как с тишина обвива всичко
в безпаметния час на новия ни ден.
Покой за сетивата е снегът –
снежинките са спомени ненужни
изтръскани от паметта.
Надеждата – некапнала шишарка
от бора най-висок на идващия миг,
намига закачливо
с полепнали снежинки върху миглите.
А катеричката на мисълта
от клон на клон подскача,
размита с рунтава опашка
ненужните петна от бялото –
една пружинка малка
на тази зимна радост,
задвижваща живота в тишината.
Най-тъжно е под клоните приведени от сняг –
какво се крие в сенките дремливи,
какво е скрито в тях,
какво са приютили,
дори и зимата не знае.
Това е мястото на изненадите
и скритите предизвикателства,
на безпризорността,
на нежеланите неща за показ,
на тъмни мисли и тегоби,
но там живее късчето закътано на топлината –
там не прониква мокротата,
там има обещаващото „може би“.
Такава си е зимата,
такава аз я помня
от онова далечно време
в което седнал сам в шейната,
прелитах с нея в световете
на близкото и на далечното.
А днес през заскрежения прозорец
в мен гледат тези мълчаливи светове
и аз долавям в погледа им съжаление.
Забравен в зимата и зимата забравил
безцелно съзерцавам красотата…
11. 1. 2012 г. - Троян
Забравени в проблемите,
проблемите забравили,
потънали в невнятно съзерцание,
днес гледаме снега как бавно пада,
как ръси сънната забрава над света,
как с тишина обвива всичко
в безпаметния час на новия ни ден.
Покой за сетивата е снегът –
снежинките са спомени ненужни
изтръскани от паметта.
Надеждата – некапнала шишарка
от бора най-висок на идващия миг,
намига закачливо
с полепнали снежинки върху миглите.
А катеричката на мисълта
от клон на клон подскача,
размита с рунтава опашка
ненужните петна от бялото –
една пружинка малка
на тази зимна радост,
задвижваща живота в тишината.
Най-тъжно е под клоните приведени от сняг –
какво се крие в сенките дремливи,
какво е скрито в тях,
какво са приютили,
дори и зимата не знае.
Това е мястото на изненадите
и скритите предизвикателства,
на безпризорността,
на нежеланите неща за показ,
на тъмни мисли и тегоби,
но там живее късчето закътано на топлината –
там не прониква мокротата,
там има обещаващото „може би“.
Такава си е зимата,
такава аз я помня
от онова далечно време
в което седнал сам в шейната,
прелитах с нея в световете
на близкото и на далечното.
А днес през заскрежения прозорец
в мен гледат тези мълчаливи светове
и аз долавям в погледа им съжаление.
Забравен в зимата и зимата забравил
безцелно съзерцавам красотата…
11. 1. 2012 г. - Троян
Няма коментари
Търсене