В СНЕГОВАЛЕЖА

Вали снегът.
Безброй снежинки на звездички малки
безшумно падат в бялата,
голяма бездна на деня,
върху заспалата земя
като забравени,
неоправдани мигове от нашия живот.
Изписват те старателно копнежа си,
но бяло в бялото не ще го разчетем,
тъй като няма никога да разчетем
посланието на съдбата си.
Край мен въздишат боровете побелели,
по летни свои топли спомени, незабравими,
загърнати в дебелите си нови шуби –
от раменете им се спускат сякаш облаци валежни,
като отръскани шишарки и града завиват
със слязлото до покривите му небе.
Вали снегът, натрупва тишина
и като бор сред боровете, прав сред нея,
опитвам се в писмото на снежинките
да прочета какво ми носи зимата…

Красив и бял стих...снежинките...очакване за нещо истинско и чисто...!!!
"Вали снегът, натрупва тишина
и като бор сред боровете, прав сред нея,
опитвам се в писмото на снежинките
да прочета какво ми носи зимата…"
http://www.youtube.com/watch?v=Q327EGSllMg