КАТО ДОБИЧЕ

Като добиче
на късо днес народът е завързан
с капистрата бодлива
на злата си съдба
и по гърба му изкривен от труд
плющи камшикът на управници
и мними бизнесмени.
И ръгат го отвсякъде
с остена на икономическата криза.
Омършавял, окървавен,
той само жално стене и мучи
в хомота си на бедността зажеглен.
Забити в кожата му отъняла
кръвта му пият кърлежите ненаситни
на толкова несправедливости
и с алчните си смукала
достигнали са до живеца му.
Към кланицата ли го карат?...
Там в кокал само ще удари ножът…
Когато с пяна на устата падне
на слънцето на своето доволство
богатите ще изсушат одраната му кожа.

Стихът е много силен и актуален...аз не искам да съм добиче...!!!!
"Забити в кожата му отъняла
кръвта му пият кърлежите ненаситни
на толкова несправедливости
и с алчните си смукала
достигнали са до живеца му."
Картината прилича на въртоп в който се въртим - на центрофуга....................!!!!!!!!!!!!!!!

Никой не иска да е добиче, vedrina!! Остава да го докажем.