Постинг
27.11.2011 08:43 -
КАТО ОСИТЕ
КАТО ОСИТЕ
Прежуря есенното слънце
с последната си сила.
Висят узрелите гроздове над главата ми в асмата
и аромат на сок
от спуканите им зрънца ухае,
осите подлудява,
взривява лакомията им с изобилие.
Като осите сме и хората –
попаднем ли на грозда на късмета си,
изпадаме в самозабрава.
Прежуря есенното слънце
с последната си сила.
Висят узрелите гроздове над главата ми в асмата
и аромат на сок
от спуканите им зрънца ухае,
осите подлудява,
взривява лакомията им с изобилие.
Като осите сме и хората –
попаднем ли на грозда на късмета си,
изпадаме в самозабрава.
Няма коментари
Търсене