СРЕЩА С ЕСЕНТА

По ръба извит на ската стръмен
бавно, бавно слиза есента.
И се спуска с цветните вихрушки
галеща, и топла светлина.
Стълбата на цветовете жълти
води все нагоре към върха
дето запъхтяна радостта ми
вече разговаря с тишина.
И замаян цял от цветовете,
лятото прескочил отведнъж,
моят ден към мене се завтече,
слънцето качил на рамене.

И аз се срещнах с Есента...вдишах я...невероятно е красива...на Ваc мога само да Ви завиждам...много, но благородно...по точно радвам се, за съприкосновението...!!!
"По ръба извит на ската стръмен
бавно, бавно слиза есента.
И се спуска с цветните вихрушки
галеща, и топла светлина."