ЕСЕН - 5

1.
С предзимен стон
раздвижи вятърът гората.
Закапаха листа –
горчиви сълзи.
Към мен
посягат оголели клони
и молят за пощада.
Но как да им помогна аз,
безпомощният,
в гората на живота?

2.
Крушите греят по голите клони –
капки последни от късното лято.
Храстите лумнаха в топли пожари –
пламък без дим и без огън.
И синевата в небето високо
все по-дълбока става
от тъжния грак на отлитащи птици.

има още хубави дни, красива природа и верни приятели!

Невероятно поетично...!!!
"Крушите греят по голите клони –
капки последни от късното лято.
Храстите лумнаха в топли пожари –
пламък без дим и без огън."