НЕ Е ЗА ПРИМЕР

Луната гледа към Земята
отчуждено тази вечер.
Изправен в сянката на стария кавак,
с повдигната яка,
под напора на есенния вятър,
сред воплите на капещи листа,
в сърдитата й светлина се питам:
дали и тя е като мене уморена да обича,
в една любов гореща,
но много, много невъзможна?
До истината се достига трудно.
Разбрал веднъж,
ще можеш ли все пак да се освободиш
на любовта от гравитацията властна?
Луната гледа примирено
тази вечер към Земята
и постоянството на любовта й
не е за мене пример тази вечер.

Чак, пък толкос постоянство...Луната е измамна...***
"Луната гледа примирено
тази вечер към Земята
и постоянството на любовта й
не е за мене пример тази вечер."