Постинг
22.09.2011 09:22 -
ЕСЕН
ЕСЕН
Тревата с нямо нежелание
полегна в есенното ложе
и мълчаливо гледа тя сега
в посърналия хоризонт,
където здрач гаси настойчиво
челата златни на тополите,
обхванати от залезния огън.
Прелита светлината,
като тревожна птица,
като дихание,
без спомен и последствие.
И в планината някаква
далечност се обточва –
отпуснати, ливадите почиват в нея.
Реката уморено е отпуснала водите си –
вирът с окото на самотност гледа залеза;
в лозите гроздето се притаява,
подготвя се за сън, събира сили,
за утрешната своя лудост.
Тревата с нямо нежелание
полегна в есенното ложе
и мълчаливо гледа тя сега
в посърналия хоризонт,
където здрач гаси настойчиво
челата златни на тополите,
обхванати от залезния огън.
Прелита светлината,
като тревожна птица,
като дихание,
без спомен и последствие.
И в планината някаква
далечност се обточва –
отпуснати, ливадите почиват в нея.
Реката уморено е отпуснала водите си –
вирът с окото на самотност гледа залеза;
в лозите гроздето се притаява,
подготвя се за сън, събира сили,
за утрешната своя лудост.
Търсене