УТРО
В ПЛАНИНАТА


Тръби зора над планината.
    Отръскват върховете
        сънищата си дълбоки
            и денят събаря с рамо
               черната ограда на нощта.
Потича буйната река на гласовете
и засиява всичко в цветове.
Среброто на росата
блести в неокосената ливада.
През танца на глухарчета,
    жълтурчета и незабравки,
         ме търси слънцето с лъчи.
Съборило с крака росата,
              прокарва щастието
                  своята пътека бяла
към пеещата линия на хоризонта.

Невероятно красиво описание...блести росата - да, виждала съм...сребрило...!!!
"Среброто на росата
блести в неокосената ливада."