ФРАГМЕНТИ – 12


* * *
Аз дълго слушах ромона на речната вода.
И питах се какво ли иска да ми каже.
Не го разбирах.
Едва кога си тръгвах осъзнах,
че ми говори с твоя глас.

* * *
Снегът е листа бял на който
отсрещната гора на хълма
полага със замах графичния си щрих.

* * *
Гладът – приятел или враг?
Тиранинът стомашен,
работодателят, въртящ, пресукващ
голямата стомашна празнина,
мъчителната и болезнената празнина,
двигател на живота.

* * *
Дърво пречупено лежи в тревата.
От куче препикано,
от червояди гризано –
то спомня ли си своето достойнство?

* **
При среща с този или онзи
не си мислете,
че бил такъв и онакъв,
а помислете за това, че Господ
за радост нечия и за утеха
сред нас го е изпратил.

* * *
На светлината скалпелът
прорезна рана прави в сянката дълбока
в насрещния нагънат хребет.
И от отворената рана
излизат есенни видения.

Талантливи...!!!
"Аз дълго слушах ромона на речната вода.
И питах се какво ли иска да ми каже.
Не го разбирах.
Едва кога си тръгвах осъзнах,
че ми говори с твоя глас."