ФРАГМЕНТИ 11


* * *
Като красив мираж притичва детството
на спомена по бялата пътека.
На времето в тревата то е капнал плод.
Аз с него ще нахраня мравките на бъдните си дни.

* * *
Пътуваме, пътуваме безкрайно
и търсим светло бъдеще,
а неизменно в миналото се завръщаме.

* * *
И на щурците песента е същата,
но други са певците дето я редят.

* * *
Един врабец кълве на есента презрялото зърно.
Разчепква с човка упорито той на зимата съня.
И аз съм като него в есенния ден –
разчоплям с мисълта си
на спомена зърното сладко,
на лятото си в миналото време.

* * *
И тази есен
дървото разпродаде до едно листата си –
откупи с тях живот за идната година.

* * *
Подобно настроението ми,
Балканът днес контура си избистри.

* * *
До вчера бе дървото страст и огън,
гореше в цветове и радваше очите ми.
А днес е то магарешки бодил изсъхнал
в лицето на небето.

Очарователен финал, с дълбока превратност...!!!
Харесват ми тези фрагменти - много са мъдри и остроумни, и понеже бичам Есента, се насладих на тази разкошотия!!!
"И тази есен
дървото разпродаде до едно листата си –
откупи с тях живот за идната година."

...наистина няма минало и бъдеще? Всичко се случва ТУК и СЕГА!

Поздрави :)