Постинг
23.06.2011 08:44 -
НО ДОТОГАВА
Автор: hadjito
Категория: Поезия
Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2011 08:46
Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.06.2011 08:46
НО ДОТОГАВА
Умората отвсякъде ни дебне.
Умората ще ни притисне,
ще ни хване
и най-накрая,
все някой ден,
ще ни превърне
в прах и пепел.
Но дотогава,
ех, но дотогава нека ярко слънце
да влива огън в нашите тела;
в съцветията слънчеви,
за нас пчелите мед да сбират
и изворите, и цветята,
да пълнят нашите гърди
с живот и аромати;
да стенат нека сетивата ни
в опиянението неизпитвано
от радостта и светлината.
Умората отвсякъде ни дебне.
Умората ще ни притисне,
ще ни хване
и най-накрая,
все някой ден,
ще ни превърне
в прах и пепел.
Но дотогава,
ех, но дотогава нека ярко слънце
да влива огън в нашите тела;
в съцветията слънчеви,
за нас пчелите мед да сбират
и изворите, и цветята,
да пълнят нашите гърди
с живот и аромати;
да стенат нека сетивата ни
в опиянението неизпитвано
от радостта и светлината.
Няма коментари
Търсене
