ИЗСТРАДАХ


Изстрадах самотата си.
И любовта изстрадах.
За теб изстрадах най-добрите си,
най-топлите си и красиви думи.
Събирах ги по буква из ливадите
сред шепота на разцъфтелите цветя,
в горите,
сред аромат на диви горски ягоди
и в планината,
сред песните на ручеи пенливи.
Шлифовах ги в дни знойни и горещи,
в безсънни и студени нощи
на времето с голямото търпение.
И нека те сега блестят за тебе
с магичния си блясък,
и нека да те радват.

Написано за мен, за теб, за онези, които нещо търсят, нещо не намират... Аз съм сама, объркана и не зная как да се спарвя с това, а уж съм жена на средна възраст!!! Просто не мога да се позная, ужасно!

Всичко ще бъде наред. Иска се време и търпение. Може би не трябва да се измъчваме в усилно търсене. Ако ни е писано, нещото само ще ни намери.

Нежно е!!!