Постинг
16.04.2011 07:26 -
ЗАЛЕЗ
ЗАЛЕЗ
Денят е тъжен –
залязва ярколикото му слънце.
Печал от облаците се отцежда.
Залязващото слънце
е скъсаната струна
от инструмента звучен
на меката вечерна светлината.
Една писклива сова
над мен прелита с убеждението,
че тя е глътнала с гласа си слънцето,
че тя ще е първопричината
за идването на нощта.
Така ми заприличва тя на някои хора,
които все си мислят,
че заради тях изгрява слънцето.
Червените сълзи на залеза
изсъхват бавно по лицето на небето –
тъгата се стопява в меланхолията
на придошлата вечер.
Тя идва с теменужни сенки,
с дъх на покой и на забрава –
след нея черен плащ развява мракът.
В прегръдката му кадифена
топи се силуетът ми
на залезния хълм изправен
под озвезденото небе.
Остава само мисълта ми неподвластна
в неотменимите колизии
на сянката и светлината.
Денят е тъжен –
залязва ярколикото му слънце.
Печал от облаците се отцежда.
Залязващото слънце
е скъсаната струна
от инструмента звучен
на меката вечерна светлината.
Една писклива сова
над мен прелита с убеждението,
че тя е глътнала с гласа си слънцето,
че тя ще е първопричината
за идването на нощта.
Така ми заприличва тя на някои хора,
които все си мислят,
че заради тях изгрява слънцето.
Червените сълзи на залеза
изсъхват бавно по лицето на небето –
тъгата се стопява в меланхолията
на придошлата вечер.
Тя идва с теменужни сенки,
с дъх на покой и на забрава –
след нея черен плащ развява мракът.
В прегръдката му кадифена
топи се силуетът ми
на залезния хълм изправен
под озвезденото небе.
Остава само мисълта ми неподвластна
в неотменимите колизии
на сянката и светлината.
Търсене
