ГОДИНИТЕ ВЪРВЯТ

Годините вървят през мен

и всяка издълбава на челото бръчка,

и всяка издълбава в мене рана.

На раните полагам аз

мехлема на усмивката,

а завистта пропускам да премине

без да кръстосам с нея пътя си.

И с песен и свирня

успявам да надвия злобата.

През мен годините вървят,

редуват се сезон подир сезон,

но от дъжда на суетата

се браня аз с чадъра

на любовта си към природата –

изтръсквам всеки ден

от себе си грижливо

праха на своето самодоволство

с великите творби на гениите.

И ежедневно търся търпеливо

на красотата цъфналото цвете,

на щастието пеещата птица,

плода узрял на Божията обич.