МЕЖДУ ДВЕ МОРЕТА

Поле – море от цветове,

потекли от небесната дъга,

потекли водоструйно

към жадните сърца на хората.

Полето, длан широка,

длан топла на всемира.

В усмихнатия ден

вълните му се гонят

върху земята разлюляна

от летни знойни страсти.

Поле – море от благодат.

Над него другото море –

море от синева –

морето на небето,

живее своя си живот.

Земя – небе, небе – земя,

преливат в своята красива цялост.

В полето,

човекът е зърно пшенично,

човекът е залутан кораб,

загубен между две морета.

Земя-родилка е полето –

в утробата й зрее хлябът;

небе-родилка е пространството,

простор за полет на духа ни.