КРУШИ

Круши самотни,

круши последни

по голите клони –

поглед последен

от късната есен.

Окапаха другите,

в чанти ги браха –

тези останаха –

най-недостъпните,

червей дори не ги стигна.

Круши последни,

радост за слънцето,

слънчева сладост събрали;

есенни хапки

за времето бързащо,

сладка закуска

за спомени топли.

Круши узрели,

като златни слънца

вие блестите по клоните

на дървото

на моето детство.