КАРТИНАТА

НА МОЯ РОДЕН ДОМ

 

 

Далеч е родният ми дом.

Сега е пуст –

безчинстват в него мародерите.

Най близките ми хора, като птици,

отлитнаха завинаги от него

в един безкраен полет.

И само в сънищата се завръщам там,

където мама

последна ме посрещаше.

Сега е тишина –

смехът и говорът са само спомен.

Сега е дом на паяците само.

Градината и дворът,

обрасли в бурени и тръни,

на стъпките забравили са топлината.

Аз затова го нарисувах,

такъв, какъвто в мен живее още.

Аз затова го нарисувах –

бездомен, да си имам дом.

В квартирата го окачих

да си го гледам,

чрез него да прекрачвам 

на времето в отминалите крачки.

Струи от малката картина топлината

на майчино сърце и бащино огнище,

и детски смях пространството оглася.

Струят от нея мъдростта и силата

на родната земя.

И моята картина малка

е сейф за моя свят голям,

и корен жилав здраво впит

в панела на живота.

 

Хубава носталгична картина.

Всичко е така мило...родната стряха... вълнуващ стих...!!!
Картината е като жива...изключително красива...!!!
Вълшебник...написали сте прекрасен стих...!!!
"Струи от малката картина топлината
на майчино сърце и бащино огнище,
и детски смях пространството оглася."