КЪЩАТА

 

Нощ тъжна и дълбока,

стаена и студена.

Уплашена от себе си

и тишината

под покрива на къщата на ъгъла се сгуши.

След стъпките на влюбена жена

потъна бързо тя

в безлицевия вход

на тъмната и тъжна къща.

И пламна светлина

в прозореца й мрачен –

крила разтвори като птица той,

излитна нежна музика от него.

Една щастлива музика

понесе своята усмивка

над сънената улица,

над спящите дървета.

Мълчала къщата от толкова години,

сега запя

и заговориха стени,

прозорци и врати.

И зашептя на улицата къщата

на стъпките й с думите

от скромния си ъгъл –

превърна се в пулсиращо сърце

на улицата,  на нощта

и на града.

Много силни изрази и чувства...!!! Почти като гатанка - не го разбрах!!!
"Мълчала къщата от толкова години,
сега запя
и заговориха стени,
прозорци и врати."