КАТО В ПРОСЪНИЦА



Като в просъница

животът преминава -

добро и лошо се редуват.

Как искам да запомня само хубавото

и да забравя болката.

Бих искал да останат в мене само спомени,

които винаги да ме превръщат

в момченцето в очите но което

не съществува невъзможното.

Много приятно стихо!!!

Невъзможно е да се случи, но не е невъзможно да го желаем.

Поздрав! :)