ДЕНЯТ

Денят разтваря пак
завесата на хоризонта –
пониква като цвете той
над сухата земя на август.
Денят пристига с плах вървеж,
преметнал облак бял на рамо
и се усмихва срещу мен
с една полузабравена усмивка
от снимката в албума ми,
запазена от детството.