НОЩТА

НЕОТМЕНИМО ИДВА

Нощта неотменимо идва.

Потъва хижата в дълбоката й сянка.

И като въглени в огнището голямо на деня

гасят фенерите си слънчеви

замислените горди върхове.

С диханието на съня

нощта докосва всеки стрък,

листенце всяко -

дори гласът

на  малкото поточе уморено стихва.

Пред хижата запаленият огън

припуква и искри,

послания изпраща

на първите проблеснали звезди в небето.

А пламъкът трепти

по разкрасените от планината

лица на седналите покрай огъня туристи.

И песента се ражда неусетно.

А на Триглав

догаря сетната искрица светлина.

И пак оттам,

над този връх,

след преброени часове,

ще се роди усмивката на идващия ден.

хижа "Тъжа"