Мацка (на възраст от 14-15 до 30+) с някои характерни особености във външния вид и поведението, определящи я като жадна за внимание и харесване - от една страна, и като тъпа и претенциозна кучка - от друга. Въпреки че очевидно не е много наясно със себе си, това не пречи на кифлата да демонстрира всячески своите глупави претенции, подплатени единствено с агресивен „сексапил” и липса на свян, както и с безкрайна (макар и глупава) самовлюбеност.

Често шокиращият (особено в лице) външен вид на кифлата се дължи на това, че тя наистина полага големи усилия да се хареса - но го прави по толкова нескопосан начин, че крайният резултат е точно обратният. Ето някои от почти задължителните елементи, подчертаващи нейната „красота”: изкуствено (силиконово) напомпани джуки, перхидролно изрусени коси (силно тупирани, ондулирани, с „вафлички”, „екстеншъни” и пр.), рязко контрастиращ им тен (обикновено от солариум); грим и червило в изобилие (предимно в ярки, наситено морави цветове), както и „ефектен” маникюр (най-често изкуствен). Облеклото се състои от „ултрамодерни” (повече ултра, отколкото модерни) и „шикозни” дрешки от мола - доминират впитите дънки с ниска талия (от които при най-малкото навеждане прашките лъсват провокативно) в съчетание с деколтирано (и/или изрязано) сатенено боди, както и, разбира се, достатъчно „атрактивните” роклички и полички. Всичко това обикновено е гарнирано с голямо количество аксесоари, най-често лачени (чантичка, колан, калъфче за телефон), както и с масивни, кичозни бижута (обеци и пр.); още грамадни слънчеви очила (закриващи поне 1/3 от лицето), елегантен, евентуално скъп, часовник (който истинската кифла никога не поглежда, понеже е без означения и тя не може да разпознае часа) и разни други „екстри” и глезотийки.

Що се отнася до поведението на кифлата, то, разбира се, е абсолютно „кифленско”. Спрямо мъжете, които възприема като потенциални партньори, държанието ѝ е подчертано курвенско и на моменти доста лигаво (когато кифлата кокетничи или флиртува с тях), или пък глупашки претенциозно и капризно, придружено с „чупене на стойки” и фасони (когато се чувства недооценена или обидена за нещо); по отношение на останалите мъже (които обикновено дори и не брои за такива) държанието на кифлата е студено и високомерно, издаващо вродената ѝ елементарност и вътрешна празнота.
Спрямо жените поведението на кифлата също се подчинява на някои условности - тук разграничението е между двата основни типа жени, които тя познава, а именно: кифли (като нея самата) и не-кифли. Жените от първия тип, естествено, са нейните естествени спътнички в живота - с които може да отиде на кафенце, на шопинг в мола, на процедури в салона за красота или солариума, както и на парти в някоя чалготека (нали не сте се съмнявали, че чалгата е предпочитаният тип музика от кифлата?). Приети обръщения между приятелки-кифли са: „муце”, „шуше”, „дарлинГ”, „кучко”, „парцал” и др. - в зависимост от настроението и случая... Що се отнася до отношението на кифлата към жените от втория тип (не-кифлите), то е доста едностранчиво и категорично - за нея те са или „тъпи задръстенячки”, незаслужаващи грам уважение и зачитане, или „надути тъпачки”, които се мислят за много умни, или пък „смрадливи селянки” и „стари чанти”, лишени завинаги от шанса да бъдат интересни и атрактивни. При всяко положение всички те са еднакво скучни и безинтересни за кифлата и тя съответно избягва какъвто и да било контакт с тях - въпреки че обича да ги обсъжда (естествено, с презрение) понякога, в компанията на своите приятелки кифли.

От „кифла” е произлязъл също и изразът „кифлее”, който означава „държи се (или изглежда) като кифла ”.

Как може да ти харесва тая, бе?! Виж я ква е кифла!

Тва, жените, станаха ебати кифлите напоследък!

Абе не е лоша мацката, ама малко кифлее...

Бих добавил и жена, която търси само своята собствена изгода, без да се интересува от останалите хора, които я заобикалят, искаща дълбокият, богат портфейл... без значение от пола или възрастта, която го притежава.