.///

Вечерни часове запалват пак звездите
и целият небесен купол засиява
с брилянтовата им украса.
По светлите извивки на космичните ръкави
галактиката впръсква своя лунен смях
и във вселенския космичен ритъм 
завъртат болерото си планетите.
В една от люлките на празничната въртележка
върти се нашата Земя и аз в едно със нея
описвам кръг след кръг
по несравнимата спирала
на дългия безкраен Млечен път.


///

Извиращ  глас
от дебрите на Космоса
ли е животът
или затихващо далечно ехо?


///

Невидим диригент
размаха звездната си палка.
В притихналата зала на Вселената
отекнаха космичните акорди
на най-великата симфония,
наречена живот.

///

Вселената ще опознае себе си
след края на света,
когато, като в огледало
ще види ясно себе си,
в съня на първата звезда
и на космическото вещество в мечтата.
И радостта ще търси своя Лувър.
Но аз не знам дали ще може
космическият вятър с много труд
да разпилее и разгони
блуждаещите стари сенки
сред спомена на Веществото.