За пръв път от пет години присъствах на родителска среща. И за първи път не бях в качеството на мъмрен (понякога и на хвален, де) ученик, а на представител на дадено дете.
Толкова, толкова съм щастлив, че бях в училището до преди два часа и нещо-три, защото се срещнах, а и успях да се запозная лично с едни учителки, на които им ДРЕМЕ за учениците им. Нарочно използвам дреме, тъй като течеше дискусия с други родители, настойници за това как си разговарят младите. И да, на много родители, настойници също им дреме. Изобщо беше чудесно преживяване да се проследи как всички търсят път за щастливи и добре образовани ученици.

Специално отбелязвам, че имаше голям брой бащи, изпратени от майките, защото именно те се занимават с децата по предметите математика, химия, и имаше размяна на въпроси, отговори, предложения за допълнителни сборници.

Доживях да чуя „критики“ към класна, че отдава прекалено много от личното си време за класа си. Ами няма как на човек да не му е приятно да е в такава среда. Няма!

Усмихвах се и преди малко, усмихвам се и сега докато пиша тези редове, защото именно така си представям едно идеално общество – солидарно, доброжелателно, подкрепящо, развиващо, здравословно амбициозно.

И знаете ли става въпрос за съвсем нормално, „обикновено“ училище – не частно, не определяно за „елитно“. Та има голям брой свестни хора около нас, в нашата прекрасна страна. Просто трябва да си позволим да ги видим.

Отворете сърцата си, приятели!

Пожелавам Ви хубава вечер!

П.П.: Носталгията също яко ме удари, когато седнах както в ученическите ми години на последния чин и отново се залюлях на задните крака на стола.
Спомням си веднъж, било е 2012-2013 г., осми клас, когато по този начин се преобърнах и си ударих главата в стената. Сега зад мен имаше шкаф, но и внимавах доста повече. Казах си, че това е сериозен признак на остаряване – когато вместо да щурееш на воля, се притесняваш случайно да не се ожулиш някъде.
Реших да се щракна и се появи ново доказателство, че остарявам – бръчките по челото ми. Дълбоки, дълбоки, и ще стават все по-дълбоки. Но хубавото е, че тези бръчки са вследствие и на многото пъти, когато съм се изненадвал от случайни контролни или класни по даден предмет, както и когато съм изкарвал на късмет три.

Така или иначе ученическите години са прекрасни и се радвам, че успях да се върна за малко отново към тях. :-)