Много бракове биха се радвали на неизмеримо повече щастие, ако съпрузите бяха по-усърдни в стремежа си към все по-тясно единство! – –

     Ние твърде много подценяваме значението на съгласието като крепител на щастието, иначе нямаше да го нарушаваме толкова често заради празни неща: – само и само да наложим на другия някои "мнения" и "възгледи", които едва ли биха натежали много, ако на другото блюдо на везните сложим своето щастие! – – –

     Заради първата дреболия сме готови да поставим на карта съгласието в брака си, – и ако всички съпрузи, видели как се разбива на пух и прах щастието им, се запитат кой е бил първият повод, довел до тази разруха, ще установят, че много по-често, отколкото са си мислели, брачното щастие е било изгубено поради съвършено незначителни и смешни нарушения на единството, – макар по-късно да са се появили и други причини, които не биха могли да възникнат, ако не бяха предшествувани от раздора между съпрузите. – – –

     Говоря не само за "твърдоглавието" и "опърничавостта", които не са нищо повече от убежище на глупостта и жалък щит на безнадеждната закостенялост, – известно е, че при всеки вид човешки взаимоотношения те се превръщат направо в "страшилище" за всички хора с жива мисъл и открита душа: "страшилище", което само състраданието може да надмогне и иронията – да пропъди! – –

     Тук говоря по-скоро за онзи вид нарушаване на съгласието, при който разногласията са наистина важни, но биха могли да бъдат примирени, ако се опитаме с любов, разум и взаимно доверие да открием основата им за евентуалното им изглаждане, – говоря най-после и за глупостта на онези, които смятат, че цялата им представа за света ще се срине, ако заради съгласието кажат на бялото "черно" и на черното "бяло"! – –

     Макар да няма никакво съмнение, че "правото" е на твоя страна, ти си длъжен да се опиташ да постигнеш компромис, – дори моментът да налага да се откажеш заради съгласието от своето "право", което по-късно другият ще ти признае може би доброволно!

     Помисли какво означава за теб твоето семейно щастие и тогава прецени доколко важни са нещата, които могат да го поставят под заплаха! –

     Избери след това на кое повече държиш! – –

     Много рядко става въпрос за толкова значими неща, че да ти се наложи да пожертвуваш щастието си в брака, щом не можете да намерите такова решение, при което съблюдаването на тези строги изисквания да не попречи на вашето щастие. –

     Обикновено съгласието между съпрузите се нарушава от спорове по въпроси, които биха могли да получат най-различни отговори...

     Всичко се свежда до това, да оставиш другия да прави каквото той реши и спокойно да изчакаш, докато не разбере заблудата си, или пък – докато самият ти не си дадеш сметка, че грешката е всъщност твоя. – – –

     Така хармонията ще бъде запазена и с малко самообладание щастието на вашия брак ще се окаже вън от опасност.

     Волята за единство трябва да бъде осъзната от вас като задължително условие за вашето щастие и никой от съпрузите не бива да се опитва да заобикаля това условие!

     Твърде много зависи от неговото неотклонно спазване! – –

     При всяка възможност да се стигне до раздори – колкото и мимолетни да са те, – не бива да забравяне, че в края на краищата човекът стои над всички неща, и затова вашите спорни разбирания за нещата идват едва на второ по значение място – ако не се окажат и съвсем незначителни, – когато става въпрос за щастието на един човек!...

     Трябва също винаги да помните, че това разбиране за нещата, което ви се струва толкова "важно" днес, може в друго време да се окаже без всякакво значение! –

     Преди всичко трябва обаче да осъзнаете, че разногласията не могат да бъдат отстранени чрез пререкания! – – –

     Колкото и горчиво да страдате, щом установите, че между вас съществуват разногласия, които ви се струват абсолютно непреодолими, няма да постигнете нищо със спорове и опити да убедите другия! – –

     Така само бихте се лишили в крайна сметка от възможността да прехвърлите мост, по който да се доближите един до друг и отново да постигнете съгласие...

     Немалко бракове нямаше да бъдат в развалини днес, ако съпрузите бяха своевременно оставили настрана спорния въпрос, довел до тази разруха – осланяйки се на времето и на идващото с него успокоение, – вместо да изпъчват войнствено гърди и да търсят на думи и на дело своето мнимо или истинско "право", като си нанасят оскърбление след оскърбление, докато и последната искрица любов не се превърне в омраза. – – –

     Вие обаче, които тепърва се готвите да встъпите в брак, – вие държите все още в ръцете си силата, отдавна изгубена в толкова други бракове: – – силата да си спестите най-горчиви разочарования! – – –

     И така, пазете се от първия спор! – – –

     Изправили се веднъж един срещу друг в спора, вие вече сте загубили много от своята сила! – – –

     Наистина любовта би могла скоро да изглади спора ви, но в мрачните галерии на неосъзнатото у вас неизбежно остава някакъв спомен дори ако в мислите си отдавна вече сте забравили всичко...

     При всеки нов повод, способен да предизвика спор, вие усещате в себе си несъзнателен подтик да го подновите и така ставате жертва на това вътрешно нашепване, без да си давате сметка какво всъщност става с вас...

     Където един път е имало вече спор, той непрекъснато се стреми да бъде възобновен, колкото и да се противим на това, – и все успява да изтъкне на преден план нови основания, които да го върнат към призрачен живот, ако не бъде натикан в гроба още при първия опит да се надигне наново! – – –

     Ето защо: – докато все още можете да се въздържите от първия спор, напрегнете всичките си сили и се постарайте непременно да го избегнете! – – –

     Много по-трудно ще ви бъде да не допуснете възобновяването му, отколкото да предотвратите първата му поява във вашия семеен живот!

     Признаете ли му веднъж някакви права, той ще съумее да ги отстоява, – докато накрая не започне да ви се струва направо невъзможно да живеете вече без спорове в семейството...

     Много хора така и не могат да разберат, че и дребният спор, превърнал се отдавна във всекидневна привичка за тях, може да бъде прогонен от брака, ако и двамата съпрузи са сериозно решени да го прогонят!

     Както лисицата от известната басня обявила за "кисело" гроздето, понеже не могла да го достигне, така и те се мъчат да убедят и себе си, и други брачни двойки, че ако в един брак има само съгласие, той щял да бъде абсолютно непоносим за тях, и че такъв брак бил възможен единствено при хора, които не били способни на решителни действия...

     Колко неразумни са тези думи, колко кощунствено и престъпно е да се гледа на спора като на неотменима съставна част на брачния живот!

     Колко често и най-малкият, едва ли не на шега воден спор се е превръщал за жалост в пръв повод за семейни недоразумения, довели в последна сметка до неизбежното разстройване на всяко щастие! – –

     А щом такава опасност съществува, наш неотменим дълг е да напрегнем всички сили, за да запазим трайно съгласието в брака! – – –

     Ала и най-добрата воля може понякога да претърпи провал, ако бъде вероломно нападната от афекта...

     Допуснете ли спорът да връхлети върху вас като водна стихия, разкъсала бентовете и за миг превърнала в тинесто тресавище цъфналите поля, не трябва да знаете покой, докато не сложите колкото може по-бързо край на това състояние, – и не бива да губите нито минута, ако искате да върнете предишния порядък...

     Сега е повече от всякога необходимо и двамата да проявите добра воля и готовност да си помагате взаимно, за да бъде възстановена хармонията в брака ви!

     Никога единият от вас не бива да продължава да се сърди на другия, макар че вижда явното му желание да проправи път към помирение!

     Ала не се опитвайте и да се оневинявате един пред друг в малодушния си стремеж да запазите на всяка цена ненакърнено своето самолюбие!

     Още по-голяма грешка би било да почнете да търсите кой всъщност е виновен за раздора: – кой е бил повече и кой не чак толкова неправ!

     Глупаво е и може да даде само повод за нови спорове, ако вземете многословно да си доказвате: – "защо" – "откъде накъде" – "как така" – сте могли дотолкова да се забравите!

     Винаги в такива случаи единствено вашата суетност се стреми – макар и напълно несъзнателно – да вземе думата и да избегне на всяка цена "загуба на терен" при предстоящото сключване на мир...

     Често пъти единият от вас е отдавна вече готов да предложи примирие и само страхът, че евентуален отказ би наранил самолюбието му, го кара да се въздържи от първите думи на помирение. – –

     Така вие стоите изправени един срещу друг и никой не се решава да превъзмогне себе си, – никой не иска "пръв" да покаже, че е готов за помирение...

     И вие, които току-що сте се показали тъй "неуки", имате сега детински смешното желание да "дадете урок" на другия, убедени дълбоко в себе си, че най-доброто средство за избягване на нови спорове е да се покажете – макар и отдавна простили в сърцето си – абсолютно непримирими външно, за да видел другият колко трудно е да се постигне отново мир след спора...

     Би трябвало всъщност да се засрамите малко един от друг, – може би именно срамът ще доведе по-бързо до вашето сближаване! – –

     По избрания от вас начин да търсите помирение вие само продължавате да се измъчвате взаимно и ако не ви се притече на помощ някое външно обстоятелство, което да ви застави отново да се обедините, може дни наред да продължите да се мръщите, оставайки си все така далеч един от друг! – –

     Така само усложнявате все повече и повече в своята представа нещо, което и без това не ви изглежда толкова просто, и за вас става все по-трудно да предприемете най-естествената стъпка, като с една решителна, гореща целувка затворите взаимно устните си, чудещи се как да произнесат първите слова...

     Но за да не става никога така, че да се чакате един другиго като капризни и невъзпитани деца: – "кой пръв ще отстъпи", – бих ви посъветвал в дни на съгласие да си дадете твърд обет по никой начин да не се отблъсквате, когато след нарушаване на разбирателството единият от вас е готов да предложи на другия да се сдобрите! – –

     Ще трябва да поемете тържествено задължение сдобряването между вас да не бъде никога застрашено от самолюбието ви и първият, който покаже готовност за помирение, да няма основания да се бои, че желанието му за помирение би могло да се изтълкува като признание за по-голяма вина! – –

     Трябва също да си обещаете твърдо, че след помирението няма вече да подлагате на разисквания и обяснения "причината" за изгладения спор и че никой от вас няма да тълкува като проява на "подчиненост" готовността на другия веднага след раздора да потърси сдобряване с партньора си! – –

     Дори да не ви е вече възможно да запазите постоянно съгласие, даденият обет ще ви помогне най-малко да надвиете неотстъпчивостта и самолюбието си, когато те се опитат да попречат на възстановяването на вашето единство. – – –

     За предпочитане е, разбира се, да се възпитавате взаимно чрез пример и на дело, проникнати и двамата от съзнанието, че целта на това възпитание е: – волята за единство!

     Но и тук трябва да бъде предварително изкоренено всяко самолюбие!

     Трябва да стане невъзможно един от двама ви да "тържествува", задето е видял другия в момент на слабост и е успял да предотврати спора само благодарение на собственото си разумно поведение! – –

     Съзнавайки какво щастие за вас е възможността да си помагате, вие трябва във всеки миг от живота си да сте готови да си оказвате помощ, без обаче да се възгордявате, когато ви е било дадено да помогнете! –

     Който е допринесъл да бъде избегнат един спор, понеже е съумял благоразумно да се "склони" и да "отстъпи", вместо да налива масло в огъня, има пълно основание да се радва, че е бил достатъчно силен, за да прояви сдържаност, – ала и другият, който се е оставил да бъде успокоен въпреки напиращото в него раздразнение, може да се чувствува не по-малко радостен, че е успял отново да се овладее. – –

     Вие ще покажете правилно разбиране за тези неща само ако сте винаги изпълнени с признателност един към друг за това, че наличието на добра воля и у двама ви е помогнало отново да бъде прогонена надвисналата над вашето щастие заплаха!

     Ала и тук не е препоръчително да обсъждате след това как точно сте избегнали опасността, – коя именно грешка е породила тази опасност и кой от двама ви е постъпил по-правилно...

     Онзи, който си е позволил преди да се "забрави", и без всякакво споменаване много добре знае, че именно той е сбъркал.

     Той ще ти бъде безкрайно признателен, ако го оставиш да намери сам за себе си отговор, как в бъдеще да избягва подобни грешки! – –

     Но нищо не си отмъщава така страшно в един брак, както принудителното подлагане на взаимни унижения!

     Най-гибелната отрова за всеки брак са взаимните оскърбления, – отрова, която може да прояви действието си и след десетилетия! – – –

     Трябва да гледате един на друг само с най-дълбоко уважение и макар понякога да ви е просто невъзможно да не забележите и някои слабости, вие не бива да загубвате взаимното си уважение!

     Пренебрегвайте съзнателно слабостите – не говорете никога за тях, – и не показвайте на другия, че знаете за неговите недостатъци! – – –

     Укрепвайте непрестанно у другия доверието в собствените му сили и чрез самия начин, по който се обръщате помежду си, се учете на взаимно уважение! – – –

     Поемете задължението да обръщате внимание само на доброто, положителното и приятното у своя съпруг, без да се интересувате от недостатъците и слабостите му! – – –

     Няма други човешки взаимоотношения, при които натякването за грешките на другия да води до такива трагични последици, до каквито се стига в брака...

     Онова, което можете да научите един от друг в брака, трябва да дойде като резултат от индивидуалните преживявания на всеки от вас!

     Не бива никога да се опитвате да "четете лекции" на другия, както учителят дава уроци на ученика си! – – –

     Дълбоко присъщ на самата сексуална природа е стремежът на всеки от съпрузите да изглежда възможно най-привлекателен в очите на другия, затова постоянното желание да поучаваме и безспирното дебелашко поправяне на грешките не може да не доведе до най-пагубни последици дори ако тези последици не се проявят незабавно! – – –

     Как е възможно при съвкуплението на телата да се слеят и душите, ако непрекъснато ги човърка мисълта, че близостта им е породена единствено от инстинкта на плътта, щом единият не одобрява нищо у другия – освен същото това тяло, което се чувствува поругано, защото е принизено до играчка на похотливи желания!? – – –

     Никой не е изцяло лишен от недостатъци, но няма нищо по-естествено от стремежа ни те да не бъдат забелязвани от онзи, към когото се чувствуваме сексуално привлечени! –

     Немалко прелюбодеяния са станали възможни само защото извършителят се е чувствувал до такава степен подценен заради своите недостатъци от съпруга си, че му се е сторило истинско "спасение", когато е намерил извън брака друг човек, който да го цени въпреки недостатъците му и да се стреми да го вижда такъв, какъвто той самият желае да изглежда в неговите очи...

     Тук трябва наистина да се признае, че съпружеският живот показва един човек в по-различна светлина от онази, в която той се изявява там, където липсва истински повод да разкрие недостатъците си!

     В действителност всеки иска да бъде "възприеман" от другите именно такъв, какъвто би изглеждал без своите недостатъци...

     Но в брака ние опознаваме неминуемо и слабостите си, затова единственият начин да си помогнем е като поемем общото задължение да пренебрегваме напълно съзнателно грешките на другия. – – –

     Само така ще си спестим безброй страдания и ще направим истински щастлив семейния си живот!

     Разберете ли веднъж какво означава да изградите своето щастие на единството като щастие на две най-дълбоко свързани човешки същества, вие сигурно ще успеете да опазите брака си от сръдни и раздори!

     Ще можете да посрещнете всяка опасност, стига да се чувствувате единни във волята си за единство! –

     И тук от голото "желание" няма голяма полза!

     Рядко се срещат хора, които не "биха желали" да запазят единството си в брака...

     Ако в немалко бракове има въпреки това толкова спорове и разправии, ако и в привидно "добрите" семейства пукнатините в разбирателството между съпрузите пораждат толкова горчивини, единствената причина за всички тези неща трябва да се търси в липсата на истинска воля! – – –

     Обикновено тази липса не се осъзнава, тъй като мнозина вземат самото "желание" за воля...

     Ала волята за единство – за разлика от обикновеното "желание" – не черпи живителни сили само от надеждата, че може би ще успеем да постигнем желаното!

     Волята за единство представлява непоклатима увереност, че сме способни да постигнем единство и че непременно ще постигнем това единство! – – –

     Волята за единство не познава граници на упованието ни в себе си и е сигурна в своята непобедимост, независимо от връхлитащите една след друга върху нея опасности! – – –

     От такава именно воля – не от "желанията" ви – зависи дали бракът ви ще запази непокътнато своето единство! –

     Ето защо трябва да се изпълните с непоколебима решителност да пробудите тази воля от "желанието" и да я запазите винаги будна в себе си! – – –

     Изпълнени ли сте с истинска воля за единство, бракът ви ще остане недосегаем за всякакви раздори!

     Нищо не ще бъде по-скъпо за вас от вашето щастие, което не може да бъде изградено, без да се запази непокътнато съгласието между съпрузите! – – –

     Едва тогава любовта ще се осъществи така цялостно във вашия брак, както би трябвало да се осъществи във всеки сключен брак!

     Тогава чак любовта между вас ще бъде наистина "по-силна от смъртта" и ще пребъде дори след като отломките от това земно кълбо са се превърнали отдавна вече в прах, пръснат из необятното космично пространство! 

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – 




– – – – – – –
Източник: "Бракът"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "ИРИС-95", 1995 г.
Преводач: Борис Стоянов