ДВЕТЕ  НАЙ-ВЕЛИКИ  СОНАТИ  ЗА  ЦИГУЛКА  И  ПИАНО  ВЪВ  ВТОРАТА  ПОЛОВИНА  НА  ХІХ  ВЕК

   Предисловие:

   Когато ме атакуват идиоти с лъжите и уйдурмите си, аз намирам пристан в музиката и природата. Те ми дават защитни сили срещу тях. Цял живот очаквах хората край мен да станат по-умни или поне по-добри, но в края на земния си път се убеждавам, че това няма да стане. И идиотите ще измрат, не само хората, изкуството обаче ще остане.

     В този мой постинг ще се спра на две произведения, които са ми в Раздел „Любими”:

    Формата на музикалното произведение Сонатата за цигулка и пиано идва от предкласиката, достигайки своя връх при Бах. Тогава се е гледало на този тип камерна музика по друг начин, като ролята на клавира е преобладаваща, а цигулката провежда един от гласовете на полифоничното произведение. Тя накак остава на заден план, на първи е клавирът. Давам за пример Шестата соната за Цигулка и пиано от Бах, където цяла ед.на част е поверена само от клавира.

   При Моцарт равновесието между двата инструмента е по-различно, ролята им е почти изравнена. Моцарт достига върха на този жанр, който Бетховен продължава – при неговите Сонати за цигулка и пиано двата инструмента са напълно равностойни. Дори при смазващата мощ на Койцеровата соната, при философската ву Десета соната или при прекрасната Пролетна, равновесието между двата инструмента се запазва.. Бетховен започва да твори в този жанр от много високо ниво, още Първата му соната е много красива. Сонатите за цигулка и пиано са писани от Бетховен в първата полровина на ІХХ век, в този жанр той няма равен на себе си.

   В същия жанр продължава да се твори и при романтизма. Най-великите сонати писани по времето на романтизма са тези на Брамс, те са три, а също и Сонатата на Цезар Франк, само една. Започвам със Сонатата на Фрак, започната през 1886 г. и завършена в рамките на годината. Това е такова прекрасно произведение, за разбирането на което само музикални познания не са достатъчни. Тряблва да се знае за личността на композитора, какви са били стремежите му в живота и творчеството му.

   Соната е четиричастна, както класическите, но въпреки това доста се различава от тях. Франк, чистият човек, изпратен на земята да напомня за Този, който Го е изпратил, чрез музиката си създава един шедьовър, в който има романтика, съчетана полифония. Красотата на произведението е божествена! В него човек открива много свои стремежи, преживявания, каквито открива и в Прелюдиите и фугите на Бах. Въпреки, че е писана във време твърде далеч от смъртта на Бах, 126 години, Сонатата на Фрак напомня за музиката на Бах. Макар за цигулрка и пиано, понякога се чува органен педал, полифоничната струкутура е сложна. Франк е бил кантор, органист. Това произведенние по красота на музиката надвишава дори първите две Сонати за Цигулка и пиано на Брамс, но не и неговата Трета соната в ре минор, оп. 108. Тя е започната също през 1886 г, но е довършена две години по-късно. Брамс не бърза, когато пише творбите си, той работи всеотдайно над тях. Примери в творчеството му има много, най-фрпиращи от тях са Първата му симфония и Третият му клавирен квартет.

   И на Брамс Сонатата доста напомня за музиката на Бах. В нея също има полифония, но и романтика в железните рамки на класиката, от които Брамс никъде в твормедството си не излиза. Строежът й е строго класически, четиричастен.

   Двете Сонати, на Франк и на Брамс, са съвсем различни, защото са различни и душите на тези двама велики творци. Те не могат да се сравняват, те са над всички, сътворени по тяхното време. Познаването на тези две произведения е важно не само за обичащите музиката, но и всички сфери на изкуството. Пътят към тях е труден, но веднаж достигнал до тях, те остават завинаги в сърцето.

   Упознайте ги, обликнете ги. Който познава тези и други такива велики произведения ще гледа към света от още един прозорец към него.

  Ще приложа линк с тях.