Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2016 08:21 - УТРО
Автор: hadjito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 26.05.2016 08:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 УТРО
     
     Над планината крачи утрото и крачката му толкова е бодра. А устремът му в новия ден сега така е напорист, че размества розовеещите облаци в небето. Дърветата с повдигнати ръце приветстват слънцето. И тази сутрин те закусват с тишината, приготвена от планината. Меката им зеленина е топлата възглавница на моята мисъл. Но в такава ярка светлина нима е време за лежане и за сън?
     Пътят пред мен се вие нагоре, запътен към височината в която пулсира сърцето на планината. Нагънатата снага на насрещния хребет оформя стъпалата на стълбицата по която въображението ми може да се качи и да достигне нови хоризонти. Тъмните издължени сенки на дърветата в ливадата са спиците на колелото на живота, което се върти в една посока – единствено напред. И кой е колоездачът завъртял педалите, денят ли, слънцето или пък аз на погледа си с тихия невидим натиск!?
     До мен в една съборена ограда стърчат като последни зъби в устата на ливадата ненужни изкривени колове. Със своята проядена от времето усмивка ми показват те, че е безсмислено да се опитваш да заградиш живота, да спреш на времето мерака да проникне зад всякоя ограда, да се присмее над стремежа на човека да го спре, да задържи единствено за себе си каквото да било. На единия от коловете е окачена отдавна оставена връхна дреха – забравена ли ненужна вече, или нарочно оставена, за да плаши гладните врабци и спира набезите, а също и да ни внушава, че тук все още има кой да стопанисва този кът. Не е ли тя един избелял флаг на отдавна загубена цел и надежда с който вятърът си играе и разучава нови звуци за свирнята си!? Или в джобовете й крие своите съкровища събрани в дългото му скитане? Черна врана кацнала на кола на деня в зелената усмивка на избуялата коприва в сянката на тишината.
     Утро като всяко друго, но не съвсем. Дали и аз не съм за някого такова бодро утро и усмихнато сред не до там оптимистичните му мисли и стремежи!? Утрото е нашата нова възможност и една разлистена надежда.


image






Тагове:   Утро,


Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4303848
Постинги: 6249
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930