В последния брой от днес на вестник +Минаха години",яркочервен по дух като полковнишката дъщеря и главна редакторка Наталия Русева,както писах и преди,и  нейната приятелка по чашка Надето Захариева води изповедна рубрика,за която аз имам основателни съмнения,че вече не я списва само тя,а и помагат.
       Няма да изпадам в дълбоки анализи,само ще ,упомена как Захариева се загрижила за бежанците българи,напускащи родината по ред причини в нейните очи.Само дето забравила да разкаже как по времето на соца се чакаше най-малко два месеца разрешение от полицията за отидеш на екскурзия /само/ в социалистическа държава.Е,сега хората отпрашиха свободно,което биха направили ипреди,ако можеха,а мнозина го правеха нелегално.
       Пак в същия брой внучката на Соня Бакиш и Станко Тодоров ,Соня Тодорова живописно разказва как добре са си поживели баба й и дядо й и тя самата като дете в чужбина,та да стане ясно всекиму защо сега тъжат червеничките,че не са на власт.Не че не го знаем,просто ни го припомнят.
      И други материали все в червеношийков аспект можете да прочетете там.
       От различен характер.
       Аз,понеже имам лични пристрастия към Надето, предвид общи случки,ще наблегна на още една нейна мисъл,че някои хора повдигали самочувствието си за сметка на чуждото унижение.Точно като нея  самата.Тя действа по този начин,но се прикрива.
       Защото аз не мога да й завидя за нищо,освен да се възхитя от таланта на мъжа й,също ярък комунист,но по -свестен човек.Блеснал с партийни стихове.И добре че дойде 1989 година,та можахме да се обърнем към света.Какво да й кажа:въпреки червенички пречки и до момента у нас,но все пак получила признание и десетки награди,аз имам вече 39 значими международни признания-САЩ,Италия,Германия,Австралия.Така че,милата,може да ми диша след самочувствието с и без нейната рубрика.Сега номерът на двете е,ако може да не излизам по вестниците.Но  не мина.С това си захранват те битието.Звънят по редакциите,откъдето ми казват.Няма лошо,още по.добре ме рекламират.