СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 17

        Нашите спомени са нашата история. Те са ни учител да не повтаряме веднъж допуснатите грешки. Но също така могат да ни помогнат и да повторим успехите си, да ни подскажат по какъв начин можем да отидем по-далече, по-високо, да направим преживяванията си още по ярки, по впечатляващи и запомнящи се. Хубавите спомени са мощен помощник в борбата за съвършенство. А лошите ни правят песимисти, дърпат ни назад, надолу и могат за дълго или завинаги да ни травмират. В този смисъл те са наш дар и наказание от бога.
      Хубавите спомени са другар в трудни дни, рамо на приятел, рамо на което да се опрем, да поплачем, глътка надежда в безизходицата, а лошите са и червената лампичка в моментите на радост, които трябва в еуфорията да ни напомнят и предупреждават, че доброто и лошото вървят ръка за ръка, че всичко е преходно и е само едно моментно състояние.
      Спомените ни връхлитат в минутите на самота, или тогава, когато искаме да сме сами със себе си, когато предстои да вземем някакво решение – да се опрем на житейския си опит, за да постъпим правилно. Спомените идват, за да запълнят празнотата в нас, когато сме пасивни, или когато трябва да действаме са ориентир за постъпките ни. Те са проекция на миналото в бъдещето ни.
Понякога идват при нас търсени, понякога непозовани.
Не са ли спомените жалоните по които крачат поведението и постъпките ни?
         Спомените са поглед назад през увеличителната лупа на времето. Те деформират реалната преценка на случилите се събития, като преувеличават тяхното значение. Подсилват хубавите, но подсилват и лошите преживявания. Хубавите често ги съживяваме, като ги извикваме в паметта си, опресняваме ги и се стремим да изглеждат все така бляскави, а и още по-значими. Лошите потискаме, но често пъти колкото и да искаме да ги забравим, те, провокирани от настоящето или от това което предстои да се случи, натрапчиво изплуват в съзнанието. Добре е все пак, че Създателят ни е дал способността по различни начини да ги изключваме частично или за определени моменти напълно. Спомените могат да ни възродят, но могат и да ни убият. Лошите ни затормозяват, но имат и превантивно значение.
        Спомените са пътеките, които водят в нашия ад и в нашия рай. И са това, което ни определя като човеци…

Спомените, са част от нашето съществуване. Те предизвикват, интригуват и носят послания, за бъдещето. Важното е да не забравяме и да знаем, че в живота, се случват трудности, хубави неща...Случват се нещата, които най- малко очакваме.