Постинг
25.03.2013 08:08 -
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 10
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 10
Изгревното слънце озарява върховете на старите дървета в градинката и отразена от тях светлина придава особено настроение в този ранен час на деня. Обагрените в тоновете на горещия изгрев облаци се носят над просветлените покриви на изглеждащия по нов начин град. Наоколо е пълно с хора, но сред всички, вниманието ми привлича един младеж в инвалидна количка, който съсредоточено храни няколко гълъба, навярно със своята закуска. Лицето му е одухотворено, излъчва любов към птиците и възхищение от красотата им. Дожаля ми много, като гледам осакатената младост на това момче. Това става повод да се замисля върху това, че всички ние, уж здравите, сме не по-малко осакатени по различен начин. Виждам пред мен забързани хора, с наведени глави, които не поглеждат дори за миг красотата на утринното небе. Нима не е осакатеност да не забелязваш красотата около себе си? Нима не е осакатеност да минеш край красотата на тези птици с равнодушие, да не им подхвърлиш някоя трошичка, най-малкото да не спреш да ги погледаш? Нима не е осакатеност да не кажеш една добра дума на младежа който ги храни? Нима не е осакатеност да не пуснеш някоя монета в поставената на асфалта шапка на музиканта, който вдъхновено разтяга своя акордеон, в стремежа си да разчувства закоравелите ни сърца? А какво е, когато минеш с безразличие край детето, което за пръв път успява да се задържи на велосипеда си без чужда помощ и очаква нашата похвала? Познавам хора, осакатени и по други начини. Имам съсед живеещ в огромна и богато уредена къща, в която никой, никога не влиза. Познавам хора без приятели. Познавам хора осакатени от страстта си към хазарта и към алкохола и от какви ли още не страсти. Познавам хора с неприятна външност, познавам и такива, подвластни на завистта и злобата. Познавам хора, които никого не са обичали, зная и такива, които никога не са били обичани. Има хора осакатени от пословичен мързел, нехайство, безхарактерност, хора без цел и без амбиции. Хора с талант, впрегнат в погрешна посока, хора с талант, но не намерил почва за развитие. Всички в определена степен сме в нещо инвалиди. Но за душата и сърцата няма инвалидна количка. Тяхната инвалидност не се набива толкова пряко в очите. Нея можеш да усетиш по поведението и в общуването. Понякога е толкова трудно да открием съществуващата инвалидност в себе си, да я почувстваме и да си я признаем.
Изгревното слънце озарява върховете на старите дървета в градинката и отразена от тях светлина придава особено настроение в този ранен час на деня. Обагрените в тоновете на горещия изгрев облаци се носят над просветлените покриви на изглеждащия по нов начин град. Наоколо е пълно с хора, но сред всички, вниманието ми привлича един младеж в инвалидна количка, който съсредоточено храни няколко гълъба, навярно със своята закуска. Лицето му е одухотворено, излъчва любов към птиците и възхищение от красотата им. Дожаля ми много, като гледам осакатената младост на това момче. Това става повод да се замисля върху това, че всички ние, уж здравите, сме не по-малко осакатени по различен начин. Виждам пред мен забързани хора, с наведени глави, които не поглеждат дори за миг красотата на утринното небе. Нима не е осакатеност да не забелязваш красотата около себе си? Нима не е осакатеност да минеш край красотата на тези птици с равнодушие, да не им подхвърлиш някоя трошичка, най-малкото да не спреш да ги погледаш? Нима не е осакатеност да не кажеш една добра дума на младежа който ги храни? Нима не е осакатеност да не пуснеш някоя монета в поставената на асфалта шапка на музиканта, който вдъхновено разтяга своя акордеон, в стремежа си да разчувства закоравелите ни сърца? А какво е, когато минеш с безразличие край детето, което за пръв път успява да се задържи на велосипеда си без чужда помощ и очаква нашата похвала? Познавам хора, осакатени и по други начини. Имам съсед живеещ в огромна и богато уредена къща, в която никой, никога не влиза. Познавам хора без приятели. Познавам хора осакатени от страстта си към хазарта и към алкохола и от какви ли още не страсти. Познавам хора с неприятна външност, познавам и такива, подвластни на завистта и злобата. Познавам хора, които никого не са обичали, зная и такива, които никога не са били обичани. Има хора осакатени от пословичен мързел, нехайство, безхарактерност, хора без цел и без амбиции. Хора с талант, впрегнат в погрешна посока, хора с талант, но не намерил почва за развитие. Всички в определена степен сме в нещо инвалиди. Но за душата и сърцата няма инвалидна количка. Тяхната инвалидност не се набива толкова пряко в очите. Нея можеш да усетиш по поведението и в общуването. Понякога е толкова трудно да открием съществуващата инвалидност в себе си, да я почувстваме и да си я признаем.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
