Постинг
19.02.2012 09:07 -
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ – 6
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ – 6
Исках да пиша за друго, но днес е 19 февруари, мрачна дата от нашата история – датата на която увисва на бесилото най-големият българин измежду българите – Апостолът на свободата, Васил Левски. Няма как да я подмина тази дата, защото тя ме изпълва с печал, но и с гордост, че сме имали някога такива светли личности, като него, изпълва ме с признателност и ме кара да сведа глава в поклон пред саможертвата му. За Левски е казано и писано много и още много ще се пише и говори. Сигурно не бих могъл да се изразя по по-хубав и убедителен начин, от тези, които са го направили преди мене. Но това, което ме провокира да напиша тези редове е посещението ми на едно кметство. Зад гърба на мастития кмет, над главата му, висеше портретът на дякона. Възприех го като кощунство – власт имащият, да окачи като икона портрета на този, който се е борил срещу безчинствата и предателството на власт имащите, този който е напълнил гардероба си с ризи, да окачи лицемерно портрета на този, който ако е имал две, би дал едната на онзи, който няма – нещо повече, ако би имал една, би дал единия ръкав на нямащия. Това е все едно, този който организира гладиаторските борби, да възхвалява великият Спартак и да се прекланя пред него. Та нали от облечените във власт и притежаващите богатства зависи дали ще се раждат на земята личности като Спартак и Левски.
Васил Левски е свята личност за всеки един българин и затова трябва трезво и внимателно да се преценява къде може и къде трябва да се поставя неговия портрет. Струва ми се, че най-малко подходящо място е да го окачват президенти и кметове. Какво общо може да има един управник, ползващ привилегиите и благата на властта си с Васил Левски? Според мен не може да заемаш такъв пост и да издигаш образа и делото на великия Апостол на свободата, за свое знаме. Това звучи толкова цинично и демагогски. Да не говорим, че същото се отнася и за Исус Христос и отношението към вярата. Потънали в охолство и разкош, облечени във власт мастодонти се кръстят пред иконата му и палят свещи. Не бива да позволяваме да протягат опетнените си ръце към единственото, в което уповават онеправданите, бедните и безпомощните. Нека поне това им остане.
19. 2. 2012 г. - Троян
Исках да пиша за друго, но днес е 19 февруари, мрачна дата от нашата история – датата на която увисва на бесилото най-големият българин измежду българите – Апостолът на свободата, Васил Левски. Няма как да я подмина тази дата, защото тя ме изпълва с печал, но и с гордост, че сме имали някога такива светли личности, като него, изпълва ме с признателност и ме кара да сведа глава в поклон пред саможертвата му. За Левски е казано и писано много и още много ще се пише и говори. Сигурно не бих могъл да се изразя по по-хубав и убедителен начин, от тези, които са го направили преди мене. Но това, което ме провокира да напиша тези редове е посещението ми на едно кметство. Зад гърба на мастития кмет, над главата му, висеше портретът на дякона. Възприех го като кощунство – власт имащият, да окачи като икона портрета на този, който се е борил срещу безчинствата и предателството на власт имащите, този който е напълнил гардероба си с ризи, да окачи лицемерно портрета на този, който ако е имал две, би дал едната на онзи, който няма – нещо повече, ако би имал една, би дал единия ръкав на нямащия. Това е все едно, този който организира гладиаторските борби, да възхвалява великият Спартак и да се прекланя пред него. Та нали от облечените във власт и притежаващите богатства зависи дали ще се раждат на земята личности като Спартак и Левски.
Васил Левски е свята личност за всеки един българин и затова трябва трезво и внимателно да се преценява къде може и къде трябва да се поставя неговия портрет. Струва ми се, че най-малко подходящо място е да го окачват президенти и кметове. Какво общо може да има един управник, ползващ привилегиите и благата на властта си с Васил Левски? Според мен не може да заемаш такъв пост и да издигаш образа и делото на великия Апостол на свободата, за свое знаме. Това звучи толкова цинично и демагогски. Да не говорим, че същото се отнася и за Исус Христос и отношението към вярата. Потънали в охолство и разкош, облечени във власт мастодонти се кръстят пред иконата му и палят свещи. Не бива да позволяваме да протягат опетнените си ръце към единственото, в което уповават онеправданите, бедните и безпомощните. Нека поне това им остане.
19. 2. 2012 г. - Троян
Вълнообразно
Да, много точна преценка...!!!
"Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно."
цитирай"Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно."
Търсене
