Прочетен: 9477 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2022 09:13
1.
Само звездите светят над крайбрежната алея. Търся Юпитер. Близко над хоризонта e, едър – като забравена свещ.
Съжаляваме, че сме забравили бинокъла и няма да видим най-голямото приближаване на гиганта до Земята за следващите 70 години. Чудим се дали бихме видели Галилеевите спътници, ако не бяхме забравили бинокъла...
И тогава виждам килната табела сред билбордовете, приканващи туристите към „най-голямата 5G мрежа“ за бързо споделяне на селфита...
„Поглед към Сатурн с научен телескоп. Ще видите планетата с пръстените“… До нея – голям лъскав цилиндър, /1600 мм х 400 мм, както по-късно видях/ насочен по-високо над хоризонта от Юпитер, някъде към звездите. 800 пъти по-близо до Вселената.
Дребен човек стои до телескопа и показва с лазерна писалка Сатурн на група тийнейджъри, които се разбягват, когато разбират, че трябва да си платят, за да погледнат през окуляра. С бърза крачка се отправят към кръчмата в дъното на алеята.
Спираме, заедно с младо семейство. Детето тича към катерушката в пясъка.
- Виж, виж лазера, дето чичкото го държи – бащата се опитва да привлече вниманието на сина си към тъничката светлинка, забита в небето, но малчуганът вече е на весилката и светът за него е свършил там.
- А Юпитер? Виждат ли се Галилееви спътници? – чувам се да питам.
Човекът, малко учуден, ме поглежда.
- Сатурн е по-интересен, по-красив е. Виждат се пръстените... – казва.
- Не, Юпитер! – упорствам както никога – Днес Юпитер е най-близо до Земята, за следващите 70 години... – гласът ми е увиснал…
Този факт трябва да е достатъчен, за да направи Юпитер най-важен сега, без обяснения.
- Мога да насоча телескопа към Юпитер, но той е просто пъстър диск, дори Голямото червено петно не се вижда...
Нетърпелива съм. Ти си до мен и усещам недоумението ти:
- По-добре да видим Сатурн. – казваш в ухото ми, но човекът с телескопа те чува.
- Ако искате, ще ви покажа и двете планети! 20 лева за двамата, за двете планети...
Толкова невероятно евтино се оказа най-голямото пътешествие в живота ни.
търкулна се Юпитер –
пъстра монета върху
покривката на небето
разбулвам
облаците му
- Фокусирайте фино, ще забележите спътниците като звездички...
три свята като
бисерни зрънца
в мидата на окуляра –
колко далеч все още
остава Вселената
Дъхът ти, полъх на бриз в гърба ми. Нетърпелив си, но чакаш моето лутане и своята планета. Говор на различни езици се разсипва по тъмата на пътеката…
После окото на машината се обръща нагоре, нагоре.
Вдишвам дълбоко – водорасли и пясък.
- като сомбреро
на пияница
Сатурн се подпира
на пръстена си
от обръчи…
Ти ме поправяш:
- като дебело дете,
което върти обръч
на кръста си…
целият свят дебелее,
докато иска да отслабне
Бавно вървим към хотела, преяли.
Хубаво е да преяждаш понякога с неповторимото.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com