Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2015 06:38 - ОКЪПАНИ В ЛЯТО – разказ
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:
2



ОКЪПАНИ В ЛЯТО

     Не му се пътуваше до съседното градче, но трябваше да го направи. Беше обещал. Негов приятел боледуваше тежко и се нуждаеше от лечение с рядко срещана билка. Сети се тогава за свой познат билкар от градчето и каза, че ще
направи опит да му намери билката. Чуха се по телефона и за голяма радост, човекът можеше да го снабди с лечебното растение.
Денят личеше от сутринта, че ще бъде горещ. На автобусната спирка имаше малко пътници, които още в тези ранни часове търсеха сенките на тротоарните дървета. Недалече от спирката спря лек автомобил и от него слезе жена на средна възраст. Все още с гъвкавостта и лекотата на момиче, тя се запъти до лавката за закуски срещу спирката. Когато минаваше край него, той разпозна в нея бивша своя съученичка и подвикна:
– Димке, здравей!
Не бяха се виждали с години. Тя спря, взря се внимателно в лицето му и рече зарадвано:
– Веселине, ти ли си?
– Аз ами, кой друг може да бъде. Гледай ти! Не си се променила изобщо. Изглеждаш много добре.
– Не ме лъжи. Знам каква бях и каква съм сега.
– Сериозно. Станала си дори още по-хубава.
– Ласкател. По-скоро бих казала това за тебе. Къде отиваш?
– Отивам по работа в Априлци.
– Така ли!? – изненада се тя. – Ами и аз отивам там. Мога да те закарам. Тъкмо ще си поговорим.
– Добре. Ще бъде чудесно.
– Закусвал ли си? Да ти взема нещо?
– Не, благодаря. Вече направих това преди малко.
– Изчакай ме тогава, след минутка се връщам и тръгваме. Бързаш ли?
– Спокойно, за никъде не бързам.
В автомобила докато пътуваха разказаха всеки за себе си как върви животът му.
– Аз ще си свърша работата до обяд и се връщам. Ако ме изчакаш, можем да пътуваме отново заедно.
– Мога, да. Ще се поразходя из градчето докато те чакам.
В уговорения час се срещнаха на площада и тръгнаха обратно към Троян. Когато стигнаха до Скандалото той й каза:
– Мисля да сляза тук.
– Тук ли? И какво ще правиш тук?
– Наблизо знам хубав вир в реката. В тази жега ми се прииска да се изкъпя.
– Ти знаеш ли, че е добра идея. Ще може ли да дойда с теб, не бързам да се прибирам?
– Ще ми бъде приятно да си имам компания. Само, че нямам бански.
– Нищо. И аз нямам.
– Да вървим тогава, че ще загинем в този мор.
Паркираха колата в сянката на една висока къща и тръгнаха към реката. Там се оказа, че доста хора, предимно младежи, бяха потърсили спасение от жегата и се къпеха в прохладните води.
– Не очаквах, такова стълпотворение. Това не ми харесва.
– Защо да не се поразходим по-надолу. Ще си намерим усамотено местенце – погледна го тя с лукави пламъчета в очите.
Той видя в образа й първообраза на съблазнителката Ева и си даде сметка, че нещата могат да потръгнат в неочаквана посока. Но ако искаха да се изкъпят, то нямаше как това да не се случи, освен да се усамотят.
Горещината ставаше все по-силна и ги караше да стават нетърпеливи. Провираха се под върбите през избуялите буренаци. Накрая намерих вир, който беше дост по малък, но достатъчно дълбок, за да могат да се потопят в него. Нямаше и толкова удобни камъни, достатъчно големи, за да могат да се излегнат на тях под лъчите на лятното слънце, но хубавото беше, че щяха да са сами и нямаше кой да ги безпокои. Той се питаше нямаше ли да изпитат неудобство, като нямаха бански, но тя не го остави дълго да се пита – съблече се първа чисто гола и нагази в прохладните води на вира. Не му оставаше нищо друго, освен да последва примера й, макар да се чувстваше неловко.
Водата веднага охлади сгорещените им тела и се почувстваха добре. Съученичката беше много жизнена и палава, скоро започна да лудува във вира и да го пръска, той отвърна. Взеха да се боричкат. От докосванията им запрескачаха искри и изведнъж се видяха прегърнати и укротени. Последва целувка, после втора. Всичко ставаше толкова бързо и така неочаквано, че не им остана време да разберат какво и защо се случваше помежду им. Не усетиха кога денят преваля и едва когато тежките сенки на върбите покриха вира се усетиха, че е време да се прибират.
В автомобила влязоха съвсем подмладени мъж и жена, окъпани в лятото, в реката и във водите на новородените им чувства.


image




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 3355743
Постинги: 5569
Коментари: 1643
Гласове: 3527
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031