Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2015 11:11 - ШАХМАТНИ ЕТЮДИ 23
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 551 Коментари: 0 Гласове:
0



ШАХМАТНИ ЕТЮДИ
 
     23

     Обичам в хубаво време да се разхождам по брега на реката. Обичам да слушам шума от водата по бързеите и да кроя планове за идните дни. И не само аз обичам да идвам тук – доста хора са насядали в прохладните сенки на каваците. На една от пейките забелязвам баща и дъщеря да играят шах и вниманието ми се насочва натам. Отивам при тях и казвам:
– Може ли да погледам играта ви?
– Нямаме нищо против, но се съмнявам, че ще има какво интересно да видите – отвръща бащата. – Момичето още се учи, пък и аз не съм от добрите играчи.
– От всекиго човек може да научи нещо. Ако не нещо полезно, най-малкото как не трябва да играе.
Бащата не отвръща нищо и започват играта. Момичето изглежда се бе впечатлило от репликата на баща си, че още се учи и затова попита.
– Кога ще мога да кажа, че съм се научила? Нали играем от толкова време?
– Когато започнеш да ме побеждаваш – отвръща таткото.
Отговорът му не беше точен, но си замълчах. „Човек се учи докато е жив. Ученето е безкрайно, като вселената, като всичко в човешката дейност. Никога не можеш да кажеш, че си се научил, винаги има какво още и от кого да се учиш. Процес с начало но без край, движението е еднопосочно – напред. Ученето е като движение към хоризонта, колкото и да вървиш към него, не можеш да го достигнеш, защото той се променя непрекъснато, добива нови очертания и измерения, и си остава безкраен.“
Бащата не дава никакъв шанс на дъщеря си. Притиска я до край, оставя я само с един гол цар, при наполовина запазени негови фигури и след два хода я матира.
– Ето, пак не успя да се справиш! Има още много да се учиш – казва й той. – Учене, учене и пак учене е нужно, моето момиче.
Детето не отвръща нищо. На лицето му се чете огорчение от загубата. Разочаровано от неуспеха, мълчаливо нарежда фигурите за нова партия.
И докато правят първите си ходове, аз се връщам в мислите си по повод на думите на таткото. „Да, безспорно трябва учене. В това никой не се съмнява. Но дали е достатъчно само учене? Ученето помага, но не решава нещата. Трябва да имаш определени природни заложби, за да развиваш нещо в себе си. И котката се учи да лови мишки, но едва ли би успяла, ако не притежаваше вроден инстинкт за това. Могат да се дадат много примери в това отношение. Може да искаш да станеш шампион на висок скок, например. Може много да тренираш, може много да се учиш как се скача, но ако нямаш нужната физика, ако природата не те е надарила с възможности, това няма как да се случи. Същото важи и за шахматната игра. Трябва да имаш нагласа и усет за нея. Ученето е сложен процес. Не е без значение и на какъв учител ще се натъкнеш. Въпреки, че има една мъдра крилата фраза, че когато ученикът е готов за учене, винаги ще се намери и учител.
Партията върви отново в полза на бащата, но той допуска умишлено грешки, за да подпомогне момичето и да види, дали ще съумее да се възползва от тях. В това отношения тази партия ми заприличва на моите, когато играя със Стоянчо. Така и трябва да бъде, защото иначе детето ще се обезкуражи и може да загуби интерес към играта. Победата може да го окрили и амбицира за нови победи.
Преценявам, че наистина не е интересно да наблюдаваш такива партии, пожелавам успешен ден на шахматистите и бавно се отдалечавам.



Тагове:   шахматни етюди 23,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4315196
Постинги: 6259
Коментари: 1680
Гласове: 3695
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930