Постинг
25.03.2015 11:29 -
ШАХМАТНИ ЕТЮДИ 18
ШАХМАТНИ ЕТЮДИ
18.
След краткия топъл дъждец, облаците в небето се разпиляха и весело слънце грейна над изкъпаната земя. Безброй капчици заблестяха по листенца и тревички в чистия прозрачен въздух. Разцъфтелият розов храст пред входа на жилищния блок привлече вниманието ми с яркостта на цветовете и изведнъж ми се прииска да го нарисувам. Не си падам много по картините с цветя, но в творчеството на един художник трябва да има разнообразие – техническо, композиционно, сюжетно, цветово и какво ли още не. Отдавна не бях рисувал цветя, отдавна не бях излизал да рисувам на открито. Затова с много настроение се захванах с розите. В един нищо и никакъв храст, какво богатство от форми и цветове, от нюанси на светлини и сенки. Идват такива моменти, в които цялата красота на света и на живота се концентрират в един единствен детайл, в случая, розовия храст.
Тъкмо навлизах след първоначалната скица в същността на живописването, когато се появи Стоянчо с негов приятел. Носеха шахматната кутия и се отправиха под чинара да играят. Зарадвах се, че момчето е успяло да си намери партньор за играта. Аз не им обръщам внимание, бързам да рисувам преди сянката от чинара да падне върху моя храст, при което всичко щеше да се промени. Краката ми отмаляват от продължителното стоене прав на едно място пред етюдника. Мислех да направя картината на прима виста, но се увлякох и задълбах в детайлизирането. Сянката на чинара погълна светлината в храста и аз разбрах, че ще трябва да довърша картината по памет в ателието. Без пряката слънчева светлина всичко помръкна и избледня, оеднакви се, загуби своята красота. Спирам работа и прибирам четките, боите, палитрата. Отивам да поседна на пейката при момчетата, да си починат краката ми и да погледам играта им.
– Как се справяш, Стоянчо? Побеждаваш ли?
– Днес не ми върви, чичо Иване. Три игри паднах, сега и в четвъртата съм на път да ям пердах.
Той загубва набързо още няколко игри и му казвам:
– Откажи се, щом като не ти спори. Ще си опиташ късмета друг път. Днес не ти върви, може би утре ще ти потръгне.
– И аз вчера ядох бой, ама днес пък ето, побеждавам! – казва с гордост от успеха си другото момче.
Стоянчо се съгласява с думите ми и спират да играят. Прибират фигурите и се уговарят утре отново да премерят сили. Когато непознатото момче се отдалечава, Стоянчо ме пита:
– Ти като наблюдава партиите, какви грешки забеляза, че допускам?
Грешки много и във всяка една от партиите различни. Коя да му посоча? След като се замислих над въпроса му, отвърнах:
– Най-грубата ти грешка беше, че не следиш ходовете на противника. Мислиш само за своите комбинации. Майсторството в шахматната игра е да разгадаваш ходовете на противника, да разбереш какво е намислил.
– Това е много трудно изпълнимо.
– Че кое е лесно? В живота няма нищо лесно. Животът представлява една шахматна партия със съдбата. Трябва да се опитваме да предугадим нейните ходове. Да играем според обстоятелствата при които тя ни поставя. Трябва да местим нашите фигури според нейните ходове. Тя ни поставя в определена позиция и ние можем само да избираме с какъв ход да отвърнем на нейните. При определен наш избор е наложително да предвидим какви ще са последствията, как ще протече играта по нататък.
– Хей, чичо Иване, нещо не те разбирам за какво точно говориш.
Момчето беше право, изпаднах пак в размишления за живота и шаха. Как да му обясня по-простичко за какво говоря.? Не винаги сложните неща могат простичко да се обяснят.
– Ами изборът на ход в партията със съдбата ни е да си изберем професия, къде да живеем, за кое момиче да се оженим, например. Това са различни ходове от които ще зависи как ще се развива партията ни напред. Трябва да се опитаме да си представим какво ще последва, ако избираме да работим определено нещо, в предпочитанието си пред друго, как би протекъл животът ни ако живеем в този град или в друг, в който ни се отдава възможност, ако се оженим за това момиче, или за друго, което също ни иска. Това значи да се опитаме да намерим правилния ход в партията със съдбата.
– Това ще рече, че като избера едно училище да уча или друго избирам ход в партията със съдбата си, така ли е?
– Точно така. Много добре си разбрал.
В този момент от терасата се показва бащата на момчето и му виква:
– Стояне, ела за малко, че ми трябваш за нещо.
– Идвам! – отвръща момчето и хуква веднага към входа.
Аз нарамвам отново етюдника, вземам платното с недовършената картина и тръгвам бавно след него към ателието, следвайки ходовете на съдбата си.
18.
След краткия топъл дъждец, облаците в небето се разпиляха и весело слънце грейна над изкъпаната земя. Безброй капчици заблестяха по листенца и тревички в чистия прозрачен въздух. Разцъфтелият розов храст пред входа на жилищния блок привлече вниманието ми с яркостта на цветовете и изведнъж ми се прииска да го нарисувам. Не си падам много по картините с цветя, но в творчеството на един художник трябва да има разнообразие – техническо, композиционно, сюжетно, цветово и какво ли още не. Отдавна не бях рисувал цветя, отдавна не бях излизал да рисувам на открито. Затова с много настроение се захванах с розите. В един нищо и никакъв храст, какво богатство от форми и цветове, от нюанси на светлини и сенки. Идват такива моменти, в които цялата красота на света и на живота се концентрират в един единствен детайл, в случая, розовия храст.
Тъкмо навлизах след първоначалната скица в същността на живописването, когато се появи Стоянчо с негов приятел. Носеха шахматната кутия и се отправиха под чинара да играят. Зарадвах се, че момчето е успяло да си намери партньор за играта. Аз не им обръщам внимание, бързам да рисувам преди сянката от чинара да падне върху моя храст, при което всичко щеше да се промени. Краката ми отмаляват от продължителното стоене прав на едно място пред етюдника. Мислех да направя картината на прима виста, но се увлякох и задълбах в детайлизирането. Сянката на чинара погълна светлината в храста и аз разбрах, че ще трябва да довърша картината по памет в ателието. Без пряката слънчева светлина всичко помръкна и избледня, оеднакви се, загуби своята красота. Спирам работа и прибирам четките, боите, палитрата. Отивам да поседна на пейката при момчетата, да си починат краката ми и да погледам играта им.
– Как се справяш, Стоянчо? Побеждаваш ли?
– Днес не ми върви, чичо Иване. Три игри паднах, сега и в четвъртата съм на път да ям пердах.
Той загубва набързо още няколко игри и му казвам:
– Откажи се, щом като не ти спори. Ще си опиташ късмета друг път. Днес не ти върви, може би утре ще ти потръгне.
– И аз вчера ядох бой, ама днес пък ето, побеждавам! – казва с гордост от успеха си другото момче.
Стоянчо се съгласява с думите ми и спират да играят. Прибират фигурите и се уговарят утре отново да премерят сили. Когато непознатото момче се отдалечава, Стоянчо ме пита:
– Ти като наблюдава партиите, какви грешки забеляза, че допускам?
Грешки много и във всяка една от партиите различни. Коя да му посоча? След като се замислих над въпроса му, отвърнах:
– Най-грубата ти грешка беше, че не следиш ходовете на противника. Мислиш само за своите комбинации. Майсторството в шахматната игра е да разгадаваш ходовете на противника, да разбереш какво е намислил.
– Това е много трудно изпълнимо.
– Че кое е лесно? В живота няма нищо лесно. Животът представлява една шахматна партия със съдбата. Трябва да се опитваме да предугадим нейните ходове. Да играем според обстоятелствата при които тя ни поставя. Трябва да местим нашите фигури според нейните ходове. Тя ни поставя в определена позиция и ние можем само да избираме с какъв ход да отвърнем на нейните. При определен наш избор е наложително да предвидим какви ще са последствията, как ще протече играта по нататък.
– Хей, чичо Иване, нещо не те разбирам за какво точно говориш.
Момчето беше право, изпаднах пак в размишления за живота и шаха. Как да му обясня по-простичко за какво говоря.? Не винаги сложните неща могат простичко да се обяснят.
– Ами изборът на ход в партията със съдбата ни е да си изберем професия, къде да живеем, за кое момиче да се оженим, например. Това са различни ходове от които ще зависи как ще се развива партията ни напред. Трябва да се опитаме да си представим какво ще последва, ако избираме да работим определено нещо, в предпочитанието си пред друго, как би протекъл животът ни ако живеем в този град или в друг, в който ни се отдава възможност, ако се оженим за това момиче, или за друго, което също ни иска. Това значи да се опитаме да намерим правилния ход в партията със съдбата.
– Това ще рече, че като избера едно училище да уча или друго избирам ход в партията със съдбата си, така ли е?
– Точно така. Много добре си разбрал.
В този момент от терасата се показва бащата на момчето и му виква:
– Стояне, ела за малко, че ми трябваш за нещо.
– Идвам! – отвръща момчето и хуква веднага към входа.
Аз нарамвам отново етюдника, вземам платното с недовършената картина и тръгвам бавно след него към ателието, следвайки ходовете на съдбата си.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
